Сряда, 17 юни 2026 г. Рано сутринта все още не се чува нищо от музика, танци и аплодисменти. Около 7:30 ч. паркингът до Гражданската зала започва да се пълни. Повечето от 16-те туристически автобуса вече са на място. Раниците се прехвърлят през раменете, кутиите с храна изчезват в чантите, търсят се местата за среща, сравняват се номерата на автобусите, 1 600 хлебчета се разпределят равномерно по автобусите. Някои ученици все още изглеждат сънливи, други едва успяват да скрият вълнението си. Почти 1 000 души от училищната общност потеглят заедно към Нордерней – за един ден на поход, какъвто Общообразователното училище в Гронау все още не е преживявало.
Само числото показва колко необикновена е тази екскурзия. Не тръгва нито един клас, нито един випуск, а цялото училище: ученици от I и II степен на средното образование, учители, служители, придружители. Училищната общност, разпределена в 16 автобуса, е на път към един остров.
Най-късно на пристанището за фериботи в Норддайх това се превръща в картина, която вероятно ще остане в паметта на мнозина. Стотици ученици слизат, ориентират се и накрая се качват на борда. Самият преход се превръща в преживяване за мнозина. Някои за първи път стъпват на ферибот, наблюдават чайките или търсят най-доброто място до перилата. Никой още не подозира колко весело ще стане точно на този кораб вечерта.
„Никога досега не съм пътувал с ферибот. Само това вече беше наистина страхотно.“ – Мика Кентруп, клас 5в
Докато много ученици разглеждат кораба, за Урсула Щауер настъпва един специален момент: на мостика тя започва разговор с капитана и получава възможност да надникне зад кулисите на пътуването. Това е спокойна сцена в средата на ден, който иначе е белязан от движение, гласове и очакване.
След като пристигнем на Нордерней, учениците се разпръскват из острова. Именно в това се крие част от очарованието на този ден. Няма един-единствен маршрут, нито една програма, която всички да следват едновременно. Някои класове се разхождат из селото, други се отправят към плажа или през дюните. Едни ядат заедно картофки, други си търсят място край морето, а трети просто тръгват на разходка и откриват острова по свой собствен начин.
При това постоянно се срещат познати лица. Ученици от различни випуски се срещат, учителите изведнъж срещат своите ученици не в коридора, а сред дюните и плажните шезлонги. Така един ден за разходка се превръща отново и отново в ден на малките срещи.
На северния плаж е особено оживено. Учениците от Q2 са подготвили там различни дейности: волейбол, пускане на хвърчила и изграждане на пясъчни замъци. Жълтите предупредителни жилетки показват къде има какво да се прави. Топки летят във въздуха, хвърчила се издигат в сивото небе, в пясъка се появяват замъци, фигури и мотиви. На някои места се строи съсредоточено, на други се аплодира шумно. Няколко метра по-нататък се играе футболен мач, при който отдавна вече няма значение кой всъщност към кой клас принадлежи.
„Хареса ми, че постоянно срещахме хора от други випуски. Благодарение на това училището ни изглеждаше още повече като общност.“ – Йорис Функ, Q1
Времето не винаги улеснява училищната общност. От време на време дъждовни бури преминават над острова, а вятърът остава постоянен спътник. Но това е типично за Нордерней днес. Закопчават се дъждобраните, качулките се издигат, чантите се пристягат по-плътно. И пътуването продължава. Настроението не се променя. Може би и защото този ден не разчита на това, че всичко е перфектно.
Не всички бяха убедени веднага преди пътуването. Един-единствен ден на Северно море, тръгване рано сутринта, връщане късно вечерта – дали си струва? Този въпрос се чуваше често преди пътуването. На острова той получава друг отговор.
„Първо си помислих: Да пътуваме толкова далеч – и то само за един ден? Но в крайна сметка беше наистина страхотно.“ – Ноел Ситгез, клас 10б
Може би именно в това се крие силата на този ден. Не става въпрос да се отметнат колкото се може повече точки от програмата. Става дума за време извън обичайните рамки. За разговори, които не възникват в час. За съвместен смях под дъжда, за вятъра в лицето, за ферибот, пълен с ученици, за малки състезания в пясъка и за момента, в който училището изведнъж се премества на съвсем друго място.
„Разбира се, в час се срещаме с учениците всеки ден. Но в такъв ден се виждат и други страни от тях: как се отнасят един към друг, как поемат отговорност и как се подкрепят взаимно. И честно казано – просто е забавно да преживееш училището и по този начин.“ – г-жа Денис Хилгенберг, учителка
Фактът, че пътуването е по идея на Урсула Щауер, не се подчертава постоянно. И все пак това е част от този ден. В края на мандата си като директорка тя не пожела ден, посветен изцяло на нея, а съвместно преживяване за възможно най-много хора. Именно това се случва на Нордерней: без официално сбогуване, без сцена, без дълги речи – а цяло училище, което пътува заедно.
„За мен беше важно, че като училищна общност отново бяхме заедно на път. Много ме трогна да видя колко много прекрасни моменти се случиха през този ден.“ – директорката Урсула Щауер
Когато вечерта фериботът отново поема курс към сушата, засега умората почти не се усеща. Пътуването наобратно е шумно, оживено, почти като малко парти. Музиката звучи, учениците пеят и танцуват, а аплодисментите не спират. Учителите стоят сред тях, някои снимат, други просто се смеят заедно с останалите. А Урсула Щауер не е встрани от тази сцена, а е в самото й сърце.
Именно тези снимки разказват много за деня. Сутринта почти 1 000 души все още стоят на групи край автобусите и чакат отпътуването. Вечерта всички танцуват заедно на ферибота. Междувременно има дъжд, вятър, плаж, градче, картофки, хвърчила, пясъчни замъци, разговори, смях и много малки моменти, които никой график не може да предвиди предварително.
В Норддайх автобусите отново чакат. Настроението продължава да съпътства училищната общност и по време на обратния път. В някои автобуси продължават да пеят и да разказват истории, а в други първите ученици отдавна са затворили очи. Постепенно настъпва тишина. Постепенно автобусите отново пристигат пред „Бюргерхале“ в Гронау. Когато и последният автобус пристига малко след 12:30, зад училищната общност остава един изключително дълъг ден. Музиката от ферибота отдавна е замлъкнала. Останало е нещо друго.
Може би именно затова този ден остава в паметта на толкова много хора. Защото между ферибота, плажа, вятъра, пътуването с автобуса и безбройните малки срещи отново стана ясно какво представлява училището освен учебните часове: една общност.
И защото на този ден училището за миг не беше училище.
Откакто е основано Общообразователното училище в Гронау, Урсула Щауер (
)се ангажира с него. С края на тази учебна година директорката Урсула Щауер се пенсионира. От основаването на Общообразователното училище в Гронау през 2014 г. Урсула Щауер е директор на училището и от самото начало оформя неговото развитие съвместно с колегите, служителите, учениците и техните семейства. През това време училището расте стъпка по стъпка – до първия випуск, който ще се яви на зрелостни изпити през 2023 г.
Съвместното пътуване до Нордерней е нейна идея. Фактът, че то бележи именно края на нейния път в Общообразователното училище в Гронау, придава на този ден особено значение. В същото време пътуването символизира това, което винаги е било важно за Урсула Щауер през изминалите години: училището като място за съвместно учене, но и като място за срещи, съвместно прекарване на времето и жива общност.
Още впечатления: (скоро ще последват още снимки)
